БИБЛИОТЕКА
Варг Викернес: бог или сатана?
Списание "Про-Рок" (№67, 2010 г.)
Виктор Колев
Никой не можеше да предвиди какъв световен ефект ще окаже афектиращото убийство на Евронимус (Mayhem). Никой не може да каже и каква щеше да бъде съвременната блек метъл сцена без Варг Викернес. Mожем обаче да кажем, че с "Belus" едно дълго и мъчително очакване е прекратено.
***
Белият Бог
""Belus" е сътворен изцяло от душата и сърцето ми и не е предназначен, за да влиза в някакви стилови рамки или да задоволява нечии очаквания." Това са встъпителните думи на Варг Викернес, когато представя "Belus" на своя официален сайт. А за старото си творчество е твърде лаконичен. ""Burzum" беше създаден нарочно като антикомерсиален и антидет мег метъл албум, "Det Som Engang Var" беше експериментален запис, "Hvis Lyset Tar Oss" беше нарочно монотонен и ритуален, а "Filosofem" - преднамерено различен от всички останали. "Dauði Baldrs" и "Hliðskjálf" са албумите, които ми позволиха да запиша при обстоятелствата в затвора."
Първоначалното име на записа е "Den Hvite Guden" (The White God), като историята се върти около митовете за Белия бог (Baldur), известен и с имената Apollon, Baldr, Belenus, Belus, Bragi, Byelobog, Jarilo и други. Подобно директно заглавие обаче буди асоциации с неприкрития расизъм на a Варг и много скоро цялото медийно внимание се вторачва и изисква обяснение за значението на подобно заглавие. Фокусът започва да се измества и макар Варг да се опитва да обясни, че зад заглавието няма никакво политическо послание, в крайна сметка решава да смени името на "Belus", за да прекъсне всякакви спекулации и цялата анти-Варг и анти-Burzum кампания. "Наясно съм, че всички поставят Burzum в блек метъл рамките и не ме е чак толкова грижа за това, но лично аз не мога да намеря причината, която да поставя "Belus" в някой определен стил. Музикално той е над всички стилови определения и нека за простота да бъде наричан метъл."
Първоначалното име на записа е "Den Hvite Guden" (The White God), като историята се върти около митовете за Белия бог (Baldur), известен и с имената Apollon, Baldr, Belenus, Belus, Bragi, Byelobog, Jarilo и други. Подобно директно заглавие обаче буди асоциации с неприкрития расизъм на a Варг и много скоро цялото медийно внимание се вторачва и изисква обяснение за значението на подобно заглавие. Фокусът започва да се измества и макар Варг да се опитва да обясни, че зад заглавието няма никакво политическо послание, в крайна сметка решава да смени името на "Belus", за да прекъсне всякакви спекулации и цялата анти-Варг и анти-Burzum кампания. "Наясно съм, че всички поставят Burzum в блек метъл рамките и не ме е чак толкова грижа за това, но лично аз не мога да намеря причината, която да поставя "Belus" в някой определен стил. Музикално той е над всички стилови определения и нека за простота да бъде наричан метъл."
Burzum прави Burzum
Вероятно това е най-добрият начин да бъде охарактеризиран "Belus". Макар и след 16 години в затвора, Варг сякаш е консервирал творческата си енергия, предлагайки албум, който е като логично продължение на излезлия през 1996 г. "Filosofem". Самият Викернес характеризира "Belus" като "нещо подобно на "Hvis Lyset Tar Oss" u "Filosofem"".
Има и нещо символично в избора на култовото студио Grieghallen (Концертна зала Григ) и продуцента Питен, който там е работил по албумите от първата половина на 90-те на Burzum, Mayhem, Immortal, Emperor, Gorgoroth. "Ако нещо работи, не го сменяй" е мотото на Викернес, но веднага се забелязва, че бас китарата е много по-добре продуцирана, отколкото в предишни издания на Burzum. Големият спор обаче, който се развихря сред феновете, е дали барабаните са от дръм машина или изсвирени от Варг. Има дори маниаци, които са наложили през компютърна програма ударните в "Belus" и са съзрели тотално съвършенство в ударите, което е невъзможно да бъде постигнато от човек, дори и след всякакви студийни корекции от продуцента. Конспиративната теория е, че Варг послъгва, че е изсвирил барабаните, защото след дългия престой в затвора вече не е във форма... Албумите на Burzum винаги са се характеризирали и с препратки към миналото, като в "Belus" това са парчетата "Belus' Død", чийто първоначален вариант се е появил като идея в "Dauði Baldrs", и песента "Sverddans", чийто първоначален замисъл е бил още през 1988-1989 г. в групата Uruk-Hai (тук за кратко си е партнирал с Фенриз от DarkThrone). Естествено, веднага се появява и спор сред феновете кой риф е по-величествен този на "Belus' Død" или този от песента във "Filosofem", "Jesus' Tod", както и дали "Sverddans" сега не е някаква форма на допълване от идеята на "War" от дебютния Burzum.
Има и нещо символично в избора на култовото студио Grieghallen (Концертна зала Григ) и продуцента Питен, който там е работил по албумите от първата половина на 90-те на Burzum, Mayhem, Immortal, Emperor, Gorgoroth. "Ако нещо работи, не го сменяй" е мотото на Викернес, но веднага се забелязва, че бас китарата е много по-добре продуцирана, отколкото в предишни издания на Burzum. Големият спор обаче, който се развихря сред феновете, е дали барабаните са от дръм машина или изсвирени от Варг. Има дори маниаци, които са наложили през компютърна програма ударните в "Belus" и са съзрели тотално съвършенство в ударите, което е невъзможно да бъде постигнато от човек, дори и след всякакви студийни корекции от продуцента. Конспиративната теория е, че Варг послъгва, че е изсвирил барабаните, защото след дългия престой в затвора вече не е във форма... Албумите на Burzum винаги са се характеризирали и с препратки към миналото, като в "Belus" това са парчетата "Belus' Død", чийто първоначален вариант се е появил като идея в "Dauði Baldrs", и песента "Sverddans", чийто първоначален замисъл е бил още през 1988-1989 г. в групата Uruk-Hai (тук за кратко си е партнирал с Фенриз от DarkThrone). Естествено, веднага се появява и спор сред феновете кой риф е по-величествен този на "Belus' Død" или този от песента във "Filosofem", "Jesus' Tod", както и дали "Sverddans" сега не е някаква форма на допълване от идеята на "War" от дебютния Burzum.
Анти-"Belus" кампания
Естествено, когато се казваш Варг Викернес и си белязан от историческите събития на блек метъла сцената, е нормално да събереш и огромна негативна енергия. В ерата на информационното общество всеки може по някакъв начин да изрази мнението си. Има абсурди, че Варг е платил на други музиканти да запишат албума му, защото е в пълен творчески застой. На някои им липсват вокалите от "Det Som Engang Var", а други открито заявяват, че ако на "Belus" не бе изписано името на Burzum, този запис щеше да се забрави след един месец. Друг се дразни на чистите вокали в "Kaimadalthas' Nedstigning", защото с повтарянето на едни и същи думи звучали като самоучител по норвежки.
Безспорно най-голямата атака съвсем неочаквано идва от Дигби Пиърсън, собственика на Earache Records. "Отбягвайте "Belus"! Албумът е боклук. Само това ли може да предложи като завръщане след 16 година пауза?" - придружено с линк за нелегално сваляне от Интернет. Много рядко може да се види подобно нещо - лейбъл да предостави нелегален даунлоуд, но явно омразата на Дигби към Варг го е накарала да престъпи етичния бизнес кодекс. Това обаче си има своята история през 1993 г. Earache отчаяно се опитват да подпишат с Burzum. Дигби плаща пълните разноски на Варг до Нотингам за среща с цел уточняване параметрите на договора. Веселбата започва още на летището, когато металните колани и шипове на Варг просвирват на всеки детектор, но гордият норвежец отказва да ги свали и е абсолютна атракция за обикновените хора. Следва дълъг разговор в една пицария и Дигби е едва ли не готов да подпише веднага c Варг, когато същият внезапно започва да говори за своите расистки и дясно политически възгледи, което хвърля в тих ужас Дигби, който си представя картинката анти наци настроените Napalm Death да бъдат под една лейбълска шапка с расистки настроения Burzum. Макар и Варг цял ден да свири парчета на а на Дигби от предстоящите си албуми, шефът на Earache не може да си позволи да подпише с Burzum и след като Варг се връща в Норвегия, повече никога не се свързва с него. Поне до "Belus", когато насъбралата се горчивина се излива... или просто Дигби го е яд, че не държи правата на завръщането на Burzum?
"Готов съм да се върна в нормалното общество от много години. Извадих поуки от грешките си и натрупах житейски опит. Мисълта ми никога не беше затворена зад решетките, защото през всичките тези години си мислех за деня, в който ще бъда със семейството си." Това са част от думите, с които през юли 2008 г. Викернес пледира за предсрочно освобождаване. Осъден на максималната за Норвегия присъда от 21 години (заради убийството на Евронимус и палeж на три църкви в Норвегия), по закон той може да излезе след 12 години. През това време обаче има промяна в законодателството и минималния срок на излежаване на присъда за убийство се удължава от 12 на 14 години.
През 2003-та обаче Варг прави неуспешен опит за бягство, извършва кражба на автомобил и когато е заловен от полицията, намират в него пистолет, ножове, GPS и други джаджи, с които всеки средно статистически терорист разполага. Обясненията започват от опит да избяга в Швеция, минават до теорията, че е искал да се запише във Френския легион (в чийто редици няма значение какво ти е миналото) и най-накрая се стига до задушевен разговор с майка му, която го убедила да се предаде на властите. Полицията не разполага с доказателства, но е сигурна, че Варг е имал помощници и то най-вероятно от някои крайно десни групировки. Цялата история води до увеличаване на присъдата му с още две години допълнително затвор заради опита за бягство.
Така след четири молби за предсрочно освобождаване и 16 години зад решетките при първоначално строг режим на 22 май 2009 г. Варг е свободен човек. Противно на негативните коментари и противоречиви изказвания, Викернес винаги се е показвал като изключително привързан към семейните ценности човек. Има дъщеря на 17 години, син на 2 годинки и очаква трето дете. Оказва се, че макар и убиец, заради добро поведение през голяма част от ефективната си присъда, той има право на кратки освобождавания, за да се вижда със семейството си. В затвора не може да разполага с инструменти, но успява да си издейства компютър, с който записва електронно ориентираните албуми "Dauði Baldrs" и "Hliðskjálf", а през последните години му разрешават и куха китара.
Безспорно най-голямата атака съвсем неочаквано идва от Дигби Пиърсън, собственика на Earache Records. "Отбягвайте "Belus"! Албумът е боклук. Само това ли може да предложи като завръщане след 16 година пауза?" - придружено с линк за нелегално сваляне от Интернет. Много рядко може да се види подобно нещо - лейбъл да предостави нелегален даунлоуд, но явно омразата на Дигби към Варг го е накарала да престъпи етичния бизнес кодекс. Това обаче си има своята история през 1993 г. Earache отчаяно се опитват да подпишат с Burzum. Дигби плаща пълните разноски на Варг до Нотингам за среща с цел уточняване параметрите на договора. Веселбата започва още на летището, когато металните колани и шипове на Варг просвирват на всеки детектор, но гордият норвежец отказва да ги свали и е абсолютна атракция за обикновените хора. Следва дълъг разговор в една пицария и Дигби е едва ли не готов да подпише веднага c Варг, когато същият внезапно започва да говори за своите расистки и дясно политически възгледи, което хвърля в тих ужас Дигби, който си представя картинката анти наци настроените Napalm Death да бъдат под една лейбълска шапка с расистки настроения Burzum. Макар и Варг цял ден да свири парчета на а на Дигби от предстоящите си албуми, шефът на Earache не може да си позволи да подпише с Burzum и след като Варг се връща в Норвегия, повече никога не се свързва с него. Поне до "Belus", когато насъбралата се горчивина се излива... или просто Дигби го е яд, че не държи правата на завръщането на Burzum?
"Готов съм да се върна в нормалното общество от много години. Извадих поуки от грешките си и натрупах житейски опит. Мисълта ми никога не беше затворена зад решетките, защото през всичките тези години си мислех за деня, в който ще бъда със семейството си." Това са част от думите, с които през юли 2008 г. Викернес пледира за предсрочно освобождаване. Осъден на максималната за Норвегия присъда от 21 години (заради убийството на Евронимус и палeж на три църкви в Норвегия), по закон той може да излезе след 12 години. През това време обаче има промяна в законодателството и минималния срок на излежаване на присъда за убийство се удължава от 12 на 14 години.
През 2003-та обаче Варг прави неуспешен опит за бягство, извършва кражба на автомобил и когато е заловен от полицията, намират в него пистолет, ножове, GPS и други джаджи, с които всеки средно статистически терорист разполага. Обясненията започват от опит да избяга в Швеция, минават до теорията, че е искал да се запише във Френския легион (в чийто редици няма значение какво ти е миналото) и най-накрая се стига до задушевен разговор с майка му, която го убедила да се предаде на властите. Полицията не разполага с доказателства, но е сигурна, че Варг е имал помощници и то най-вероятно от някои крайно десни групировки. Цялата история води до увеличаване на присъдата му с още две години допълнително затвор заради опита за бягство.
Така след четири молби за предсрочно освобождаване и 16 години зад решетките при първоначално строг режим на 22 май 2009 г. Варг е свободен човек. Противно на негативните коментари и противоречиви изказвания, Викернес винаги се е показвал като изключително привързан към семейните ценности човек. Има дъщеря на 17 години, син на 2 годинки и очаква трето дете. Оказва се, че макар и убиец, заради добро поведение през голяма част от ефективната си присъда, той има право на кратки освобождавания, за да се вижда със семейството си. В затвора не може да разполага с инструменти, но успява да си издейства компютър, с който записва електронно ориентираните албуми "Dauði Baldrs" и "Hliðskjálf", а през последните години му разрешават и куха китара.
Голямата уста на Викернес
Варг винаги е бил любимец на медиите не само заради острия си език от интервютата, а и заради уникалната му дарба след всяко изказване да се забърква в някаква каша. Самият той харесва вниманието на медиите и определено онази усмивка на лицето му, запечатана на 16.05.1994 г., след като чува присъдата си от 21 години, обикаля всички новинарски канали, свързани с музика и култура. Самият той осъзнава, че сам си е виновен за създадения демоничен образ "Не съм този, който познавате от медиите. Това е толкова тъжно, защото всички мои близки знаят за тези лъжи, които ми се стовариха. Аз самият съм най-виновен за създалата се ситуация." За да изчисти името си, Викернес e решил да намери издател на написаната от него книга в затвора, която разказва пълната истина за събитията от 1991 г. до осъдителната присъда през 1994 г.
И за да не изневери на себе си, малко след като е на свобода, Варг прави изявление, че не иска да бъде свързван по никакъв начин със съвременната блек метъл сцена, защото тя е пародия на тази от 1991-1992 година. Дразни го, че в днешно време блек метълите обръщат повече внимание на татуировките, дрехите, сценичното поведение и позирането пред фотографите, отколкото на самата музика. Най-страшно за него е и появата на хомосекуалисти сред блек метълите, вероятно визирайки разобличаването на сексуалната ориентация на Gaahl (екс-Gorgoroth).
И за да не изневери на себе си, малко след като е на свобода, Варг прави изявление, че не иска да бъде свързван по никакъв начин със съвременната блек метъл сцена, защото тя е пародия на тази от 1991-1992 година. Дразни го, че в днешно време блек метълите обръщат повече внимание на татуировките, дрехите, сценичното поведение и позирането пред фотографите, отколкото на самата музика. Най-страшно за него е и появата на хомосекуалисти сред блек метълите, вероятно визирайки разобличаването на сексуалната ориентация на Gaahl (екс-Gorgoroth).
Културният експорт на Норвегия
"Ако можем да разпространяваме терор, страх и омраза по света, както и да тласнем в ръцете на Сатаната хиляди млади хора, което да ни направи богати и влиятелни сред всички, ето това ще е перфектно." Това са думи на Евронимус от 1992-ра, които много ясно описват целите, които си поставя норвежкият блек метъл в зората на своята популярност. През януари 1993 г. Варг дава култово интервю за големия норвежки вестник "Bergens Tidende", за което предварително са планирали с Евронимус, че трябва да наплаши журналиста с приказки, като разкаже, че сатанисти извършват палежите на църквите в Норвегия и членуват в тайна организация. Варг се справя толкова добре, че събужда интереса на полицията, задържан е в следствието за една седмица и с това започва разплитането на пъзела от страна на властите.
През март 1993 г., въоръжен с нож, Варг е на корицата на една от най-уважаваните метъл медии "Kerrang!" със заглавие "Умишлени палежи... смърт... сатанински ритуали". И подзаглавие "Грозната истина за блек метъла". Отново скандално интервю, в което младият норвежец вихри фантазиите си и смесва истински случки с измислени страховити истории. В един момент Викернес започва да става много по-популярен от Евронимус, което рязко влошава отношенията помежду им и води до трагичните събития и убийството на Евронимус на 10.08.1993 г. Шумният процес след това, арестите на други блек метъл музиканти и осъдителните присъди за палежи на църкви и убийства водят до небивал интерес към блек метъла. "Наричахме себе си сатанисти, само за да бъдем против установените порядки и да дразним голямата част от дет метъл музикантите и феновете на дет метъла. 100 пъти заявих пред съда, че не съм сатанист, но никой не ми повярва." Тъжната истина е, че в един момент медиите започват да пишат историята на стила вместо музикантите...
Изгорената църква Fantoft, чиито стърчащи и обгорели останки красят обложката на EP-то на Burzum "Aske", днес е напълно реконструирана и е част от туристическия маршрут за мнозина блек метъл фенове, които отиват до Норвегия, за да се снимат за спомен до нея. Духовните лица много добре знаят значението на всички тези фланелки на Burzum, но до момента не е имало инциденти. В Рим, в университета "La Spienza", отчитат огромен интерес към норвежката филология. Преподавателите твърдят, че във всеки випуск има хора, вдъхновени от музиката на Burzum и записали това образование, за да разберат повече за Норвегия и тяхната култура. В Софийския унверситет, в специалността скандинавистика. също има студенти с подобни интереси. През юни 2009-та година в Норвегия, няколко дни след излизането от затвора на Варг Викернес, е извършен палеж на стара църква, строена още през 1805 г. Полицията излиза с официална версия, че почеркът на извършителите много наподобява събитията от първата половина на 90-те и най-вероятно това е акт на съпричастност към вече освободения Викернес. Същия месец е отчетено и масирано оскверняване на гробове чрез събарянето на надгробни паметници в гробища в Осло и Сандефьорд. По всичко личи, че блек метълът се завръща.
През март 1993 г., въоръжен с нож, Варг е на корицата на една от най-уважаваните метъл медии "Kerrang!" със заглавие "Умишлени палежи... смърт... сатанински ритуали". И подзаглавие "Грозната истина за блек метъла". Отново скандално интервю, в което младият норвежец вихри фантазиите си и смесва истински случки с измислени страховити истории. В един момент Викернес започва да става много по-популярен от Евронимус, което рязко влошава отношенията помежду им и води до трагичните събития и убийството на Евронимус на 10.08.1993 г. Шумният процес след това, арестите на други блек метъл музиканти и осъдителните присъди за палежи на църкви и убийства водят до небивал интерес към блек метъла. "Наричахме себе си сатанисти, само за да бъдем против установените порядки и да дразним голямата част от дет метъл музикантите и феновете на дет метъла. 100 пъти заявих пред съда, че не съм сатанист, но никой не ми повярва." Тъжната истина е, че в един момент медиите започват да пишат историята на стила вместо музикантите...
Изгорената църква Fantoft, чиито стърчащи и обгорели останки красят обложката на EP-то на Burzum "Aske", днес е напълно реконструирана и е част от туристическия маршрут за мнозина блек метъл фенове, които отиват до Норвегия, за да се снимат за спомен до нея. Духовните лица много добре знаят значението на всички тези фланелки на Burzum, но до момента не е имало инциденти. В Рим, в университета "La Spienza", отчитат огромен интерес към норвежката филология. Преподавателите твърдят, че във всеки випуск има хора, вдъхновени от музиката на Burzum и записали това образование, за да разберат повече за Норвегия и тяхната култура. В Софийския унверситет, в специалността скандинавистика. също има студенти с подобни интереси. През юни 2009-та година в Норвегия, няколко дни след излизането от затвора на Варг Викернес, е извършен палеж на стара църква, строена още през 1805 г. Полицията излиза с официална версия, че почеркът на извършителите много наподобява събитията от първата половина на 90-те и най-вероятно това е акт на съпричастност към вече освободения Викернес. Същия месец е отчетено и масирано оскверняване на гробове чрез събарянето на надгробни паметници в гробища в Осло и Сандефьорд. По всичко личи, че блек метълът се завръща.
Автор: Виктор Колев (© 2010 Списание "Про-Рок", България)
